vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
1.07.2016 г., 8:20 ч.

Вдовица 

  Поезия
1484 2 9

Една вдовица плачеше

без сълзи.

Безшумна,

безутешна

и пресъхнала.

Тя беше ейдоса

на мъката.

Без стон

без вопъл -

най-безплътната.

Във строгостта й черна

се зараждаше

вълна

към миналото -

тайнственото,

святото.

Достигаше ли го...?

Нечуто тя ридаеше.

До нея мъртвият

(невидим)

се изправяше.

И сякаш виждах ги

сред младостта застанали.

Две стройни сенки -

призрачни и радостни.

За миг се сепнах

бъдеще, че идва.

Останалото

вече

ви разказах.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно! Истинско!
  • 🌺!!
  • Тихо и въздействащо...
  • И тук си силен, Младене! Разчупваш каноните на писане! Друга посторйка на стиха!
    Приятна, спокойна и творческа вечер!
  • Как е казано само! Поздрави!
  • Това е стих, който успява да накара тръпките да пробягват по кожата ми! Поздравявам те!
  • Усетих неизмеримата болка на жената в черно! И страха и от бъдещето...
  • Младен, пишете красива и вълнуваща поезия. Поздравления!
  • Най-страшно е бъдещето, когато го няма миналото. Предполагам вдовиците са в друг свят, усеща се. Любовта завинаги свързва, толкова хубаво го предаваш... Сенки, мисли, видения. Всичко може да съхрани едно поетично сърце... Умееш да изтръгваш душата и да я връщаш обратно наместена, Мисана...
Предложения
: ??:??