13 мая 2008 г., 09:33

Вдъхновение от безнастроение

676 0 5

 

 

                                               Искам да напиша ведър стих,

                                               да получа нежно вдъхновение,

                                               но излиза под молива сив

                                               тъжно, мрачно откровение.

 

                                               Не пристига моят принц красив.

                                               На проблема трябва друго разрешение -

                                               да препусна със стиха  си див,

                                               за да получа пак прозрение.

 

                                               Ами ако принцът е ревнив?

                                               Да живея трябва с негово благоволение

                                               и да го търпя докле е жив.

                                               В плана ми настъпи изменение.

 

                                               Ще се радвам на живот щастлив,

                                               даже да ме гледат със недоумение.

                                               Ще търпя хорски коментар злоблив

                                               и ще вкарвам мъжете в изкушение.

 

                                               Ало, принца - що гледаш с поглед похотлив?

                                               Май закъсня? Минах в друго измерение.

                                               Вместо корона си сложи венец трънлив!

                                               Да те чакам нямам вече намерение. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...