13 мая 2008 г., 09:33

Вдъхновение от безнастроение

674 0 5

 

 

                                               Искам да напиша ведър стих,

                                               да получа нежно вдъхновение,

                                               но излиза под молива сив

                                               тъжно, мрачно откровение.

 

                                               Не пристига моят принц красив.

                                               На проблема трябва друго разрешение -

                                               да препусна със стиха  си див,

                                               за да получа пак прозрение.

 

                                               Ами ако принцът е ревнив?

                                               Да живея трябва с негово благоволение

                                               и да го търпя докле е жив.

                                               В плана ми настъпи изменение.

 

                                               Ще се радвам на живот щастлив,

                                               даже да ме гледат със недоумение.

                                               Ще търпя хорски коментар злоблив

                                               и ще вкарвам мъжете в изкушение.

 

                                               Ало, принца - що гледаш с поглед похотлив?

                                               Май закъсня? Минах в друго измерение.

                                               Вместо корона си сложи венец трънлив!

                                               Да те чакам нямам вече намерение. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...