May 13, 2008, 9:33 AM

Вдъхновение от безнастроение

  Poetry
672 0 5

 

 

                                               Искам да напиша ведър стих,

                                               да получа нежно вдъхновение,

                                               но излиза под молива сив

                                               тъжно, мрачно откровение.

 

                                               Не пристига моят принц красив.

                                               На проблема трябва друго разрешение -

                                               да препусна със стиха  си див,

                                               за да получа пак прозрение.

 

                                               Ами ако принцът е ревнив?

                                               Да живея трябва с негово благоволение

                                               и да го търпя докле е жив.

                                               В плана ми настъпи изменение.

 

                                               Ще се радвам на живот щастлив,

                                               даже да ме гледат със недоумение.

                                               Ще търпя хорски коментар злоблив

                                               и ще вкарвам мъжете в изкушение.

 

                                               Ало, принца - що гледаш с поглед похотлив?

                                               Май закъсня? Минах в друго измерение.

                                               Вместо корона си сложи венец трънлив!

                                               Да те чакам нямам вече намерение. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....