13.05.2008 г., 9:33

Вдъхновение от безнастроение

673 0 5

 

 

                                               Искам да напиша ведър стих,

                                               да получа нежно вдъхновение,

                                               но излиза под молива сив

                                               тъжно, мрачно откровение.

 

                                               Не пристига моят принц красив.

                                               На проблема трябва друго разрешение -

                                               да препусна със стиха  си див,

                                               за да получа пак прозрение.

 

                                               Ами ако принцът е ревнив?

                                               Да живея трябва с негово благоволение

                                               и да го търпя докле е жив.

                                               В плана ми настъпи изменение.

 

                                               Ще се радвам на живот щастлив,

                                               даже да ме гледат със недоумение.

                                               Ще търпя хорски коментар злоблив

                                               и ще вкарвам мъжете в изкушение.

 

                                               Ало, принца - що гледаш с поглед похотлив?

                                               Май закъсня? Минах в друго измерение.

                                               Вместо корона си сложи венец трънлив!

                                               Да те чакам нямам вече намерение. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...