Искам да напиша ведър стих,
да получа нежно вдъхновение,
но излиза под молива сив
тъжно, мрачно откровение.
Не пристига моят принц красив.
На проблема трябва друго разрешение -
да препусна със стиха си див,
за да получа пак прозрение.
Ами ако принцът е ревнив?
Да живея трябва с негово благоволение
и да го търпя докле е жив.
В плана ми настъпи изменение.
Ще се радвам на живот щастлив,
даже да ме гледат със недоумение.
Ще търпя хорски коментар злоблив
и ще вкарвам мъжете в изкушение.
Ало, принца - що гледаш с поглед похотлив?
Май закъсня? Минах в друго измерение.
Вместо корона си сложи венец трънлив!
Да те чакам нямам вече намерение.
© Илиана Петрова Всички права запазени