Вече месец тягостно мълчим
Вече месец тягостно мълчим,
думите отдавна са излишни,
но горчи, о, Боже, как горчи
споменът за чувствата предишни,
за минути, пълни с топлина,
за усмивки, думи споделени
в разговор без упрек, без вина.
Аз бях ти, а ти пък беше мене.
Беше, бе... неотвратим рефрен
в мислите натрапчиво звучи,
и все по-безизразно студен
погледът е в нашите очи.
И в студа, и в падащия мрак
сякаш се разтапя този брак.
думите отдавна са излишни,
но горчи, о, Боже, как горчи
споменът за чувствата предишни,
за минути, пълни с топлина,
за усмивки, думи споделени
в разговор без упрек, без вина.
Аз бях ти, а ти пък беше мене.
Беше, бе... неотвратим рефрен
в мислите натрапчиво звучи,
и все по-безизразно студен
погледът е в нашите очи.
И в студа, и в падащия мрак
сякаш се разтапя този брак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
