Jan 16, 2009, 12:31 PM

Вече месец тягостно мълчим 

  Poetry » Other
561 0 8
Вече месец тягостно мълчим,
думите отдавна са излишни,
но горчи, о, Боже, как горчи
споменът за чувствата предишни,
за минути, пълни с топлина,
за усмивки, думи споделени
в разговор без упрек, без вина.
Аз бях ти, а ти пък беше мене.
Беше, бе... неотвратим рефрен
в мислите натрапчиво звучи,
и все по-безизразно студен
погледът е в нашите очи.

И в студа, и в падащия мрак
сякаш се разтапя този брак.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съжалявам,ако има защо
  • Хубав стих. Бракът има брат и сестра - Скандал и Досада и тежко му на фамили_арния.
  • Щом и в студа се "разтапя", явно е "бил". Поздрав за стиха.
  • Бях тук!
  • Да. Докосващо! Много хубав стих! Поздравления!
  • Стихът ти ме докосна!Съкровената изповед боли! Хареса ми!
  • "Беше, бе... неотвратим рефрен "
    тук пунктоацията може да е
    Беше... Бе... неотвратим рефрен
    или
    Беше. Бе... неотвратим рефрен

    както и да е ... просто на бръв прочит първосигнало звучи като обръщение ... "Беше,бе!"


    но аз да говоря за пунктоация не върви ...
  • Много хубав стих!!!Поздрав и прегръдка!!!
Random works
: ??:??