2 февр. 2020 г., 07:57

Вече не по Вазов

833 5 5

Аз съм българче и силна

алчност в мен се е вселила,

с хубости, блага обилна

мойта родина е била.

 

Аз съм българче. Обичам

куп вазовки да ми шумят,

българин да се наричам -

за мене днес не е върхът.

 

Аз съм българче свободно,

в щат безгрижно си живея,

всичко българско и родно

аз продавам и пилея.

 

Аз съм българче и расна

на гърба на свойто племе,

син съм на земя прекрасна,

орезилена безвреме.

 

 

1998

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...