1 июн. 2011 г., 23:31

Вече няма злъч във мен

901 0 11

 

Аз получих жлъчна криза

с много тежка епикриза.

 

И хирурзите решиха:

жлъчката ми отстраниха.

 

Вече няма жлъч във мен –

станах кротък и смирен.

И приказват млад и стар:

“Преродил се е Ангар!

Захаросан като мед –

сякаш че е друг поет!”

 

Моля ти се много, Боже,

нова жлъчка да ми сложиш!

 

Пак да бъда ироничен,

злъчен, злобен, саркастичен!

Храбреците да възпявам,

подлеците да сразявам,

и да казват млад и стар:

 

“Същият си е Ангар!

И във слънчев ден, и в черен,

той на себе си е верен!

Може вълк овца да стане,

той – Ангар ще си остане!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви че се отбихте, Силвана и Зинка! И за чудесния ти стихотворен коментар, Зинка - много е мъдро. Особено за нуждата ни от приятели. Само това "Теб ти пречат враговете!" може би не е съвсем вярно. Враговете и помагат! Те ни стимулират и мобилизират, за да не останем "под" тях! Обикновено човек е голям според съперниците и враговете си. За някой от великите беше казано, че като му отнел врага му, Бог му отнел всичко - дори стимулът и желанието му за живот!
  • Таня, НикиКомедвенска, Илко, Нининини, Жанет, ЛинаСветлана, Петя,Кети,Лъки и Селвер - благодаря ви че прочетохте и за усмивките! Точно така трябва да се възприева това ми стихче - като самоирония! Бих го пуснал в раздел "хумор", но се въздържах, понеже смешното в него не се забелязва. Пинче, благодаря ти че си прочела и други мои неща, и за ободрителните отзиви, и приеми поздравите ми за наградата в конкурса "В полите на Витоша"! Благодаря и на тебе,Томад,но едва ли това стихотворение е било сред най-добрите на първа страница - по съдържание е прекалено лично и незначетелно. Прав си - може да поражда усмивка, но само толкова!
  • При все, че не мога особено да се захласна по такъв текст, си е верно най-добрият на първа страница.

    Което, за съжаление, не е особено височайш приз. Но поне сме спокойни, че ще си останеш Ангар.
  • Усмихна ме!Само силния може да се самоиронизира толкова успешно!
  • Жив и здрав да си и все така да твориш - остро и яростно!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...