1 июн. 2011 г., 23:31

Вече няма злъч във мен

900 0 11

 

Аз получих жлъчна криза

с много тежка епикриза.

 

И хирурзите решиха:

жлъчката ми отстраниха.

 

Вече няма жлъч във мен –

станах кротък и смирен.

И приказват млад и стар:

“Преродил се е Ангар!

Захаросан като мед –

сякаш че е друг поет!”

 

Моля ти се много, Боже,

нова жлъчка да ми сложиш!

 

Пак да бъда ироничен,

злъчен, злобен, саркастичен!

Храбреците да възпявам,

подлеците да сразявам,

и да казват млад и стар:

 

“Същият си е Ангар!

И във слънчев ден, и в черен,

той на себе си е верен!

Може вълк овца да стане,

той – Ангар ще си остане!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви че се отбихте, Силвана и Зинка! И за чудесния ти стихотворен коментар, Зинка - много е мъдро. Особено за нуждата ни от приятели. Само това "Теб ти пречат враговете!" може би не е съвсем вярно. Враговете и помагат! Те ни стимулират и мобилизират, за да не останем "под" тях! Обикновено човек е голям според съперниците и враговете си. За някой от великите беше казано, че като му отнел врага му, Бог му отнел всичко - дори стимулът и желанието му за живот!
  • Таня, НикиКомедвенска, Илко, Нининини, Жанет, ЛинаСветлана, Петя,Кети,Лъки и Селвер - благодаря ви че прочетохте и за усмивките! Точно така трябва да се възприева това ми стихче - като самоирония! Бих го пуснал в раздел "хумор", но се въздържах, понеже смешното в него не се забелязва. Пинче, благодаря ти че си прочела и други мои неща, и за ободрителните отзиви, и приеми поздравите ми за наградата в конкурса "В полите на Витоша"! Благодаря и на тебе,Томад,но едва ли това стихотворение е било сред най-добрите на първа страница - по съдържание е прекалено лично и незначетелно. Прав си - може да поражда усмивка, но само толкова!
  • При все, че не мога особено да се захласна по такъв текст, си е верно най-добрият на първа страница.

    Което, за съжаление, не е особено височайш приз. Но поне сме спокойни, че ще си останеш Ангар.
  • Усмихна ме!Само силния може да се самоиронизира толкова успешно!
  • Жив и здрав да си и все така да твориш - остро и яростно!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....