1.06.2011 г., 23:31

Вече няма злъч във мен

897 0 11

 

Аз получих жлъчна криза

с много тежка епикриза.

 

И хирурзите решиха:

жлъчката ми отстраниха.

 

Вече няма жлъч във мен –

станах кротък и смирен.

И приказват млад и стар:

“Преродил се е Ангар!

Захаросан като мед –

сякаш че е друг поет!”

 

Моля ти се много, Боже,

нова жлъчка да ми сложиш!

 

Пак да бъда ироничен,

злъчен, злобен, саркастичен!

Храбреците да възпявам,

подлеците да сразявам,

и да казват млад и стар:

 

“Същият си е Ангар!

И във слънчев ден, и в черен,

той на себе си е верен!

Може вълк овца да стане,

той – Ангар ще си остане!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви че се отбихте, Силвана и Зинка! И за чудесния ти стихотворен коментар, Зинка - много е мъдро. Особено за нуждата ни от приятели. Само това "Теб ти пречат враговете!" може би не е съвсем вярно. Враговете и помагат! Те ни стимулират и мобилизират, за да не останем "под" тях! Обикновено човек е голям според съперниците и враговете си. За някой от великите беше казано, че като му отнел врага му, Бог му отнел всичко - дори стимулът и желанието му за живот!
  • Таня, НикиКомедвенска, Илко, Нининини, Жанет, ЛинаСветлана, Петя,Кети,Лъки и Селвер - благодаря ви че прочетохте и за усмивките! Точно така трябва да се възприева това ми стихче - като самоирония! Бих го пуснал в раздел "хумор", но се въздържах, понеже смешното в него не се забелязва. Пинче, благодаря ти че си прочела и други мои неща, и за ободрителните отзиви, и приеми поздравите ми за наградата в конкурса "В полите на Витоша"! Благодаря и на тебе,Томад,но едва ли това стихотворение е било сред най-добрите на първа страница - по съдържание е прекалено лично и незначетелно. Прав си - може да поражда усмивка, но само толкова!
  • При все, че не мога особено да се захласна по такъв текст, си е верно най-добрият на първа страница.

    Което, за съжаление, не е особено височайш приз. Но поне сме спокойни, че ще си останеш Ангар.
  • Усмихна ме!Само силния може да се самоиронизира толкова успешно!
  • Жив и здрав да си и все така да твориш - остро и яростно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...