3 дек. 2011 г., 22:09

Вече нямаш ключ за моята душа

1.2K 0 0

Отрови ме,
уби ме,
Съсипа ме,
душата ми изгори.
Как така сега за Любов говориш ми ти?
Идваш с тихи стъпки,
шептиш ми мили думи..
Но не става, не се получава.
Просто ключът ти на вратата ми не пасва.
Смених ключалката, 
дори цялата врата изкъртих ,
без дори за миг да се замислих.
Вече нямаш ключ за моята душа, нямаш и мен.
Сам си.
И така ще бъде дълго време,        
докато някой от тебе бремето отнеме.
Ще минат дни, месеци, години...
ще се сетиш ти за мен, 
ще искаш сладко да ме прегърнеш,
отново нежно да ме целунеш,
но единственото, което ще чуеш, 
ще бъде:
'' Отивай си, махни се! Мъртъв си за мене вече.''

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...