28 янв. 2020 г., 23:27

Вече се е случило

787 0 0

Аз зная. 

Вече се е случило. 

По звездите снощи го разбрах

Как изпуснах всички влакове

Как ужасно много закъснях… 

Като вода Ти  изтече през ръцете ми. 

Сякаш стисках шепа сняг

Като  бяла лястовица

Отлетя - Ти

Не остави никаква следа. 

 

Аз зная. 

Вече се е случило. 

И сякаш падащи листа от скреж

Гравирани върху стъклата ми

Една вина, 

И  едно мълчание

Остават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Radeva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...