29 авг. 2006 г., 09:11

Вече слънцето не грее... 

  Поэзия
972 0 5

    Вече слънцето не грее...

 

От бурята в душата ми

не мисля трезво,

от облаци зловещо сиви

ще изгубя пътя,

а гръмотевиците,

от които знаеш, че се плаша,

притъпяват твоя глас.

 

  Вече слънцето не грее...

 

Лятото е вече спомен...

Всяка топлина изстива,

всяко паднало листенце

е отронена сълза,

всяка отлетяла птица

е несбъдната мечта,

всяка следваща вълна в морето

е пристъп на блуждаещата ми душа.

 

 

Вече слънцето не грее...

 

Вече и ти не си до мен.

Тъй бързо всичко се променя -

есента събра ни,

а сега разделя…

 

 

© Марина Пл Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • БЛАГОДАРЯ ТИ Валери!!!прочетах твоето стихотворение и много ми хареса. Продължавай да ни радваш с твоите стихове....
  • Този текст е повод да напиша "Познавам те добър и скромен" в знак на уважение.
    Поздрав!
  • добре обещавам,че ще помисля и ще пробвам да го променя.МЕРСИ
  • Поработи върху финала , малко тромаво завършваш..
  • Здравейте!!!дано да ви хареса това стихотворение.написах го в наистина много тъжен за мен момент.Днес баща ми ми каза дори че съм в тон с времето-дъждовна и мрачна...СЕга сте вие..
Предложения
: ??:??