Вече слънцето не грее...
Вече слънцето не грее...
От бурята в душата ми
не мисля трезво,
от облаци зловещо сиви
ще изгубя пътя,
а гръмотевиците,
от които знаеш, че се плаша,
притъпяват твоя глас.
Вече слънцето не грее...
Лятото е вече спомен...
Всяка топлина изстива,
всяко паднало листенце
е отронена сълза,
всяка отлетяла птица
е несбъдната мечта,
всяка следваща вълна в морето
е пристъп на блуждаещата ми душа.
Вече слънцето не грее...
Вече и ти не си до мен.
Тъй бързо всичко се променя -
есента събра ни,
а сега разделя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Пл Всички права запазени
