triloymi (Марина Пл) triloymi (Марина Пл)
13
Aug 29, 2006, 9:11 AM

Вече слънцето не грее...

  Poetry
1.2K 0 5

    Вече слънцето не грее...

 

От бурята в душата ми

не мисля трезво,

от облаци зловещо сиви

ще изгубя пътя,

а гръмотевиците,

от които знаеш, че се плаша,

притъпяват твоя глас.

 

  Вече слънцето не грее...

 

Лятото е вече спомен...

Всяка топлина изстива,

всяко паднало листенце

е отронена сълза,

всяка отлетяла птица

е несбъдната мечта,

всяка следваща вълна в морето

е пристъп на блуждаещата ми душа.

 

 

Вече слънцето не грее...

 

Вече и ти не си до мен.

Тъй бързо всичко се променя -

есента събра ни,

а сега разделя…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Пл All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • triloymi (Марина Пл)
    triloymi (Марина Пл)
    БЛАГОДАРЯ ТИ Валери!!!прочетах твоето стихотворение и много ми хареса. Продължавай да ни радваш с твоите стихове....
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Този текст е повод да напиша "Познавам те добър и скромен" в знак на уважение.
    Поздрав!
  • triloymi (Марина Пл)
    triloymi (Марина Пл)
    добре обещавам,че ще помисля и ще пробвам да го променя.МЕРСИ
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Поработи върху финала , малко тромаво завършваш..
  • triloymi (Марина Пл)
    triloymi (Марина Пл)
    Здравейте!!!дано да ви хареса това стихотворение.написах го в наистина много тъжен за мен момент.Днес баща ми ми каза дори че съм в тон с времето-дъждовна и мрачна...СЕга сте вие..

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0