Вече сме излишни
940
0
14
Преча ли? Прости ми не почуках на вратата.
Отворих си ,нахълтах с цялата си сила.
Не, няма да оставам, няма, знам че самотата
обикна те много отдавна...още преди да си отида.
Прости... ще седна до камината да си отдъхна,
ще се слея с болката на обгорените й съчки.
Там вместо пламък пушека ще ме обгърне
за това, че днес един на друг вече сме излишни.
На В.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
