Вече сме излишни
943
0
14
Преча ли? Прости ми не почуках на вратата.
Отворих си ,нахълтах с цялата си сила.
Не, няма да оставам, няма, знам че самотата
обикна те много отдавна...още преди да си отида.
Прости... ще седна до камината да си отдъхна,
ще се слея с болката на обгорените й съчки.
Там вместо пламък пушека ще ме обгърне
за това, че днес един на друг вече сме излишни.
На В.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
