Вече сме излишни

Poesía

942 0 14

Преча ли? Прости ми не почуках на вратата.

Отворих си ,нахълтах с цялата си сила.

Не, няма да оставам, няма, знам че самотата

обикна те много отдавна...още преди да си отида.

Прости... ще седна до камината да си отдъхна,

ще се слея с болката на обгорените й съчки.

Там вместо пламък пушека ще ме обгърне

за това, че днес един на друг вече сме излишни.

На В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stenli499 (Станислава)

Хубаво,Ники!
Седнете двамата пред камината,пък може Самотата да го разлюби!
Поздрав и

2011-01-12T10:23:44+02:00
Enena (Елена Нинова)

Изживяно истрадано,много добре изразено.

2011-01-11T19:49:10+02:00
velikataniki (Николина Милева)

благодаря и на вас

2011-01-11T08:49:58+02:00
voda (Елица Ангелова)

Нормално е, Ники.
Никой не е изживял живота си с една единствена любов...
И може да е за добро...

2011-01-11T06:40:44+02:00
valia1771 (Ивон)

ще се слея с болката на обгорените й съчки.

То и мен чак ме заболя, Ники! С поздрави!

2011-01-10T18:36:22+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0