Вече сме си у дома
616
0
0
Нахълта смело в самотата ми,
дори не си помисли да почукаш.
В дланта си топла взе ръката ми,
уверено ми каза: Аз съм тука!
Засмя се, първо със очите си,
а после звънко счупи тишината.
Попита: Дълго ли ме чакаше?
Май малко се забавих пред вратата...
Разпали огън във огнището,
прогони студ, разкъса тъмнина,
живот събуди в пепелището
и каза: Вече сме си у дома!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива ВалМан Все права защищены
