Вече сме си у дома

Poetry » Love

617 0 0

Нахълта смело в самотата ми,

дори не си помисли да почукаш.

В дланта си топла взе ръката ми,

уверено ми каза: Аз съм тука!

Засмя се, първо със очите си,

а после звънко счупи тишината.

Попита: Дълго ли ме чакаше?

Май малко се забавих пред вратата...

Разпали огън във огнището,

прогони студ, разкъса тъмнина,

живот събуди в пепелището

и каза: Вече сме си у дома!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0