Вече сме си у дома

Нахълта смело в самотата ми,

дори не си помисли да почукаш.

В дланта си топла взе ръката ми,

уверено ми каза: Аз съм тука!

Засмя се, първо със очите си,

а после звънко счупи тишината.

Попита: Дълго ли ме чакаше?

Май малко се забавих пред вратата...

Разпали огън във огнището,

прогони студ, разкъса тъмнина,

живот събуди в пепелището

и каза: Вече сме си у дома!