Вече за кога?...
Бих... но вече за кога А бих се върнала сълзите да изтрия и бих поплакала със тебе до зори... Но късно е сега да бъдем "ние" и късно е след ужаса да сме добри. И бих се вглеждала във тебе до припадък, и бих поела твоята вина, и бих издигнала подпори от упадък, но няма време все да съм добра. И бих простила всичките ти грешки - омразата и изневерите дори... И някак си, си мисля, е човешко, ала на мене няма кой да ми прости? И бих повярвала, че всичко е измама, и бих загърбила лъжливите дела, и бих ти се усмихнала - презрение да няма, и бих се върнала, но вече за кога? И бих поискала срама ти да го скрия, и бих те защитила от света, и бих се мъчила във тебе да открия сподавената, тиха доброта... Но струваш ли си, вече се съмнявам! Къде се свършват мракът и скръбта? Настигайки ги, днес се убеждавам - на прага са между живота и смъртта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
