18 нояб. 2025 г., 08:59

Вече знам, че има Бог

286 2 12

Запознах се с наша Ганка

от селата край Разлог.

Много здрава родопчанка,

силно вярваща във Бог!

 

С нея тръгнахме - чудесно

в рубриката Гол след Гол.

Всичко сбъдваше се лесно:

бира, секс и рокендрол!

 

Бързо станахме си близки,

знаехме си всеки зъб.

Всяка водка… всяко уиски

помнехме във всеки пъб.

 

Всяка вечер, тя - на рамо

ме прибираше във нас.

Без сериозни мелодрами

често с нея казвах пас.

 

С Ганка имах силна връзка,

скитахме насам натам.

Почнеше ли сняг да пръска,

бягахме във Виетнам.

 

Влачехме се тъй, с години,

но момето… застаря.

Взех да зяпам по бамбини,

даже кръшнах със една.

 

Ганка, силно се разстрои,

два юмрука ми заби!

Спря - във нейните покои

да ме кани на зори.

 

Аз не се травмирах много,

почнах пилци да броя.

Знаех, че ще пламне огън

пак из нашите тела.

 

Но - великденската суша

продължи и зимата.

Мен дойде ми чак до гуша

смяната на климата.

 

И в една… чудесна вечер,

аз съставих умен план:

С Ганка - много отдалече,

на разбития диван

 

да си кажем две три думи,

на мастика и уши,

и след кратко - цуни гуни,

кръшкането да прости.

 

Купих цял кашон Просеко,

стриди, раци и хайвер.

Със Шанел си цъкнах леко

кадифения ревер.

 

И когато - Ганка пръкна

отегчена вечерта,

аз, палтенцето й смъкнах

от вталената снага,

 

Сложих я до мен да седне,

палнах й голяма свещ

към софрата да погледне,

и да види, колко вещ

 

мога днес да съм със нея,

щом поискам и реша.

Като - рядка орхидея

всеки ден да я ценя!

 

Ганка пък се… поусмихна

над паницата с хайвер,

към Просекото притихна

и надигна чаши две!

 

Хапна раци, сръбна стриди,

пийна чаши още три,

и без грам да й се свиди,

тя на мене ми прости,

 

като с всичка сила грабна

двете ми полукълба!

Сякаш с клещи ги нападна,

всички ядки ми помля!

 

Не можах да сторя… нищо,

всичко случи се за миг:

Сред припламнало огнище

бях оловният войник!

 

Страдах дълго, две недели

с посинелите кълба,

но започнах да споделям,

Ганкините телеса!

 

Без да зяпам към момета,

аз запомних тоз урок!

След - зловещата вендета,

вече знам, че има Бог!

 

 

Юри Йовев

ноември 2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Жените сте много отмъстителни, Валя! Прошката минава през клещите! 😀😀😀
  • като с всичка сила грабна
    двете ми полукълба!
    Сякаш с клещи ги нападна,
    всички ядки ми помля!

    Малеееее.... Много се смях.
  • Ели, Георги! 🍀 Никакво кръшкане повече! 😀
  • Много скъпа ти излезе Юрка тази сексивантюрка!Просеко, хайвер и раци-струват ли си тез мераци?
  • Яко моме! Намери си майстора, Юри! 😀😀😀

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...