18.11.2025 г., 8:59

Вече знам, че има Бог

283 2 12

Запознах се с наша Ганка

от селата край Разлог.

Много здрава родопчанка,

силно вярваща във Бог!

 

С нея тръгнахме - чудесно

в рубриката Гол след Гол.

Всичко сбъдваше се лесно:

бира, секс и рокендрол!

 

Бързо станахме си близки,

знаехме си всеки зъб.

Всяка водка… всяко уиски

помнехме във всеки пъб.

 

Всяка вечер, тя - на рамо

ме прибираше във нас.

Без сериозни мелодрами

често с нея казвах пас.

 

С Ганка имах силна връзка,

скитахме насам натам.

Почнеше ли сняг да пръска,

бягахме във Виетнам.

 

Влачехме се тъй, с години,

но момето… застаря.

Взех да зяпам по бамбини,

даже кръшнах със една.

 

Ганка, силно се разстрои,

два юмрука ми заби!

Спря - във нейните покои

да ме кани на зори.

 

Аз не се травмирах много,

почнах пилци да броя.

Знаех, че ще пламне огън

пак из нашите тела.

 

Но - великденската суша

продължи и зимата.

Мен дойде ми чак до гуша

смяната на климата.

 

И в една… чудесна вечер,

аз съставих умен план:

С Ганка - много отдалече,

на разбития диван

 

да си кажем две три думи,

на мастика и уши,

и след кратко - цуни гуни,

кръшкането да прости.

 

Купих цял кашон Просеко,

стриди, раци и хайвер.

Със Шанел си цъкнах леко

кадифения ревер.

 

И когато - Ганка пръкна

отегчена вечерта,

аз, палтенцето й смъкнах

от вталената снага,

 

Сложих я до мен да седне,

палнах й голяма свещ

към софрата да погледне,

и да види, колко вещ

 

мога днес да съм със нея,

щом поискам и реша.

Като - рядка орхидея

всеки ден да я ценя!

 

Ганка пък се… поусмихна

над паницата с хайвер,

към Просекото притихна

и надигна чаши две!

 

Хапна раци, сръбна стриди,

пийна чаши още три,

и без грам да й се свиди,

тя на мене ми прости,

 

като с всичка сила грабна

двете ми полукълба!

Сякаш с клещи ги нападна,

всички ядки ми помля!

 

Не можах да сторя… нищо,

всичко случи се за миг:

Сред припламнало огнище

бях оловният войник!

 

Страдах дълго, две недели

с посинелите кълба,

но започнах да споделям,

Ганкините телеса!

 

Без да зяпам към момета,

аз запомних тоз урок!

След - зловещата вендета,

вече знам, че има Бог!

 

 

Юри Йовев

ноември 2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Жените сте много отмъстителни, Валя! Прошката минава през клещите! 😀😀😀
  • като с всичка сила грабна
    двете ми полукълба!
    Сякаш с клещи ги нападна,
    всички ядки ми помля!

    Малеееее.... Много се смях.
  • Ели, Георги! 🍀 Никакво кръшкане повече! 😀
  • Много скъпа ти излезе Юрка тази сексивантюрка!Просеко, хайвер и раци-струват ли си тез мераци?
  • Яко моме! Намери си майстора, Юри! 😀😀😀

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...