danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
18 февр. 2011 г., 12:00

Вечен бяг 

  Поэзия » Любовная
692 0 4

На масата седиш и жадно пиеш

пенливата, искряща чаша вино.

С ръка сълза издайническа триеш,

заслушан в шепота на песента любима…

 

Очите твои трескаво ме търсят,

със страст е пълен погледът ти парещ

Дали ще дойда? Тази нощ е тъмна?

И страховит е леденият вятър…

 

Поредните откраднати минути

на ласки, гузно затаени в здрача…

Неказани, виновни думи. Чудо е!

Копнеж и страст, и трепет – недочакани...

 

На масата седиш. Самотно пиеш,

със болка притаил една надежда.

Да бъда твоя! С огнената нежност

и с лудостта на скритите копнежи.

 

Тъй както скитникът жадува своя бряг,

тъй както жадният копнее свойта глътка -

те нося аз – стремеж към вечен бяг,

ме чакаш ти – мечта за нежна тръпка…

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Почувствах стихът ти много близък и познат...тревожен, но и топъл...Поздрав!
  • Красиво си пресъздала забранената любов, Дани ! Аз така го разбирам.Поздрави за прекрасната творба!
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Красиво!
Предложения
: ??:??