Вечен бяг
На масата седиш и жадно пиеш
пенливата, искряща чаша вино.
С ръка сълза издайническа триеш,
заслушан в шепота на песента любима…
Очите твои трескаво ме търсят,
със страст е пълен погледът ти парещ
Дали ще дойда? Тази нощ е тъмна?
И страховит е леденият вятър…
Поредните откраднати минути
на ласки, гузно затаени в здрача…
Неказани, виновни думи. Чудо е!
Копнеж и страст, и трепет – недочакани...
На масата седиш. Самотно пиеш,
със болка притаил една надежда.
Да бъда твоя! С огнената нежност
и с лудостта на скритите копнежи.
Тъй както скитникът жадува своя бряг,
тъй както жадният копнее свойта глътка -
те нося аз – стремеж към вечен бяг,
ме чакаш ти – мечта за нежна тръпка…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
