27 мар. 2007 г., 15:37

Вечер 

  Поэзия
830 0 4

И пак здравей и пак е вечер…
Но
щта слепила е с тъгата си
твойта неусетно вкаменяла нежност…

Попадаш в своите разпятия –
и днес неотразени от истинската
същност на душата ти…

И
ледена е твойта необятност –
потънала във
бистър извор,
преплела мисли в мъртва безучастност…

Пречупваш ме през твойте измерения,
един нестихващ вопъл,
захласната във своето превъплъщение…

И песента ти нежна е ридание,
разплакан айсберг, потъващ

от тежеста на неизживяното страдание…

А
вечерта е тук със ситен звезден блясък,
един нес
пирен звук на самота…
Издигнала си свойта крепост върху пясък...


И няма път към теб, за мен и любовта?!.

© Юлиан Владимиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??