И пак здравей и пак е вечер…
Нощта слепила е с тъгата си
твойта неусетно вкаменяла нежност…
Попадаш в своите разпятия –
и днес неотразени от истинската
същност на душата ти…
И ледена е твойта необятност –
потънала във бистър извор,
преплела мисли в мъртва безучастност…
Пречупваш ме през твойте измерения,
един нестихващ вопъл,
захласната във своето превъплъщение… ...