17 мая 2011 г., 10:06

Вечер

577 0 1

  ВЕЧЕР

 

О, тази топла

майска вечер,

дошла със

моите    мечти,

дошла от скитане

далечно,

Душата ми

да  натъжи.

 

Неопитен бях аз

тогава.

Тя ме накара

да тъжа.

Аз търсех

да се  обещая.

И орбита да

закръжа.

 

Объркан спрях,

на вододела.

И все се чудех,

накъде?!

Затърсих свойта

Звездочела

от Мрака да ме

изведе!

 

Не бе тъга,

туй ново чувство,

родено в

моята  душа!.

Аз чувствах на Съдбата

Пръста...

И знаех  аз,

че не греша.

 

Бях обладан

от първи трепет...

И благославях

Пролетта!

Аз пеех

лебедова песен,

преди да вляза

в младостта…

 

Аз търсех жадно

женски шепот!..

Аз закопнях,

за любовта...

Потресен бях

от силен трепет

и влизах като мъж

в света!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...