ВЕЧЕР

О, тази топла

майска вечер,

дошла със

моите    мечти,

дошла от скитане

далечно,

Душата ми

да  натъжи.

Неопитен бях аз

тогава.

Тя ме накара

да тъжа.

Аз търсех

да се  обещая.

И орбита да

закръжа.

Объркан спрях,

на вододела.

И все се чудех,

накъде?!

Затърсих свойта

Звездочела

от Мрака да ме

изведе!

Не бе тъга,

туй ново чувство,

родено в

моята  душа!.

Аз чувствах на Съдбата

Пръста...

И знаех  аз,

че не греша.

Бях обладан

от първи трепет...

И благославях

Пролетта!

Аз пеех

лебедова песен,

преди да вляза

в младостта…

Аз търсех жадно

женски шепот!..

Аз закопнях,

за любовта...

Потресен бях

от силен трепет

и влизах като мъж

в света!...