Вечер
379
0
0
И тази вечер съм сама
мисля си за теб сега...
За нощите ни пропилени там
за думите неизречени от срам.
За страха от неизживяното
напразния поглед по пропиляното.
Там, някъде в нощта
ти открадна моята душа.
Пак те няма тук до мен
да ми вдъхнеш кураж
за утрешния ден.
Да продължа без тебе да живея
означава да бледнея, бледнея и бледнея...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божанка Ченова Все права защищены
