23 нояб. 2014 г., 11:46

Вечер 

  Поэзия
247 0 0

И тази вечер съм сама 

мисля си за теб сега...

За нощите ни пропилени там

за думите неизречени от срам.

За страха от неизживяното

напразния поглед по пропиляното.

Там, някъде в нощта

ти открадна моята душа.

Пак те няма тук до мен

да ми вдъхнеш кураж

за утрешния ден.

Да продължа без тебе да живея

означава да бледнея, бледнея и бледнея...

© Божанка Ченова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??