Вечер

23 nov 2014, 11:46

Poesía

243 0 0

И тази вечер съм сама

мисля си за теб сега...

За нощите ни пропилени там

за думите неизречени от срам.

За страха от неизживяното

напразния поглед по пропиляното.

Там, някъде в нощта

ти открадна моята душа.

Пак те няма тук до мен

да ми вдъхнеш кураж

за утрешния ден.

Да продължа без тебе да живея

означава да бледнея, бледнея и бледнея...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.