23.11.2014 г., 11:46 ч.

Вечер 

  Поезия
248 0 0

И тази вечер съм сама 

мисля си за теб сега...

За нощите ни пропилени там

за думите неизречени от срам.

За страха от неизживяното

напразния поглед по пропиляното.

Там, някъде в нощта

ти открадна моята душа.

Пак те няма тук до мен

да ми вдъхнеш кураж

за утрешния ден.

Да продължа без тебе да живея

означава да бледнея, бледнея и бледнея...

© Божанка Ченова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??