Nov 23, 2014, 11:46 AM

Вечер 

  Poetry
249 0 0

И тази вечер съм сама 

мисля си за теб сега...

За нощите ни пропилени там

за думите неизречени от срам.

За страха от неизживяното

напразния поглед по пропиляното.

Там, някъде в нощта

ти открадна моята душа.

Пак те няма тук до мен

да ми вдъхнеш кураж

за утрешния ден.

Да продължа без тебе да живея

означава да бледнея, бледнея и бледнея...

© Божанка Ченова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??