26 авг. 2006 г., 22:53
Вечер. Милва лицето ветрец,
някъде срамежливо пее щурче
и безкрайно много звезди...
Колко всичко напомня теб.
Защо ли мечти сърцето още таи –
Ти си оставаш айсберг от лед...
Не мога да върна отново
живота си вече назад,
а топлина още търся,
но от Нея лъха ме хлад.
До масата лампа ми свети,
хора се смеят, говорят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация