ВЕЧЕР
Вечер. Милва лицето ветрец,
някъде срамежливо пее щурче
и безкрайно много звезди...
Колко всичко напомня теб.
Защо ли мечти сърцето още таи –
Ти си оставаш айсберг от лед...
Не мога да върна отново
живота си вече назад,
а топлина още търся,
но от Нея лъха ме хлад.
До масата лампа ми свети,
хора се смеят, говорят,
около мен светулки летят –
как приличат те на надежда
за изпълнен с Теб свят...
Да направя нещо не мога
и отивам си от света,
но със сърцето си ще поискам
да удължа друга съдба
и дано да намеря човек
да се реши на това...
Нощ е. Вече затварят.
Нежни светулки кръжат,
тихо свири щурче...
Безкрайно ярки звезди...
Много напразни мечти...
Боже мой!
Колко ми липсваш Ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
