ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
Aug 26, 2006, 10:53 PM

ВЕЧЕР

  Poetry
774 0 3

Вечер. Милва лицето ветрец,

някъде срамежливо пее щурче

и безкрайно много звезди...

Колко всичко напомня теб.

Защо ли мечти сърцето още таи –

Ти си оставаш айсберг от лед...

Не мога да върна отново

живота си вече назад,

а топлина още търся,

но от Нея лъха ме хлад.


До масата лампа ми свети,

хора се смеят, говорят,

около мен светулки летят –

как приличат те на надежда

за изпълнен с Теб свят...

Да направя нещо не мога

и отивам си от света,

но със сърцето си ще поискам

да удължа друга съдба

и дано да намеря човек

да се реши на това...

 

Нощ е. Вече затварят.

Нежни светулки кръжат,

тихо свири щурче...

Безкрайно ярки звезди...

Много напразни мечти...

Боже мой!

Колко ми липсваш Ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0