Вечер на Царевец...

                                   на К...

А Времето над Царевец е спряло

във камъни градежни, зеленикави...

От древна черква, с дървено клепало,

там стар монах от сенките ни вика...

Чуй, Вечността навярно ни подканя,

да идем горе с вятъра залитнали:

и нищо, че сме грешни, не покаени

и безбожни... Дръзки... Безмолитвени...

Но да върнем Времето обратно:

със лукавство, о́ще с героизъм...

А на хълма – вятърът внезапно

спрял, навярно в щурма ни стъписан,

там забива изведнъж камбаните

със необяснима ярост, непремерена –

той и живите, и мъртвите подканя,

че дошло е време за вече́рня...

Разхвърчават се безкрили птици

и отваря се портал изкуствено,

и монаси със отрязани езици:

там тропарите запяват богохулствено...

А от Бездната излизат: Патриарси

и Царе, Царици, и боляри,

и тълпят се хроми сиромаси –

за Бо́жа милост кой да изпревари...

Не виждаме, но времето се крие

наране́но, като звяр в бърлога,

а вятърът самотен, който вие –

отдавна е загубил вяра в Бога!...

... Дали това е Втората реалност,

дали не е мечтание за Вечност,

или́ пък е: Копнение по младост –

но нека там замръкнем в тази вечер!...

... А когато в полунощ Луната

изгрее – като в есен зряла дюля –

Илюзията ще смени Съдбата

и мога през нощта да те залюбя!...

16.12.2021.