Вечер на Царевец...
на К...
А Времето над Царевец е спряло
във камъни градежни, зеленикави...
От древна черква, с дървено клепало,
там стар монах от сенките ни вика...
Чуй, Вечността навярно ни подканя,
да идем горе с вятъра залитнали:
и нищо, че сме грешни, не покаени
и безбожни... Дръзки... Безмолитвени...
Но да върнем Времето обратно:
със лукавство, о́ще с героизъм...
А на хълма – вятърът внезапно
спрял, навярно в щурма ни стъписан,
там забива изведнъж камбаните
със необяснима ярост, непремерена –
той и живите, и мъртвите подканя,
че дошло е време за вече́рня...
Разхвърчават се безкрили птици
и отваря се портал изкуствено,
и монаси със отрязани езици:
там тропарите запяват богохулствено...
А от Бездната излизат: Патриарси
и Царе, Царици, и боляри,
и тълпят се хроми сиромаси –
за Бо́жа милост кой да изпревари...
Не виждаме, но времето се крие
наране́но, като звяр в бърлога,
а вятърът самотен, който вие –
отдавна е загубил вяра в Бога!...
... Дали това е Втората реалност,
дали не е мечтание за Вечност,
или́ пък е: Копнение по младост –
но нека там замръкнем в тази вечер!...
... А когато в полунощ Луната
изгрее – като в есен зряла дюля –
Илюзията ще смени Съдбата
и мога през нощта да те залюбя!...
16.12.2021.
© Коста Качев Всички права запазени