5 окт. 2019 г., 18:06

Вечер в Есента...

745 0 0

 

Вечер в Есента...

 

Слънцето и Светлината

тук оставиха сама

Есента, а те оттатък

чак във Долната земя –

 

слязоха за да не гледат

тъжната и́ красота...

А като умиращ лебед –

плавно пада вечерта...

 

Студ от Космоса навява,

гравитация струи́,

а от звездната му плява:

сипе дъжд, но не вали...

 

Мислите ни като сянки

застрашително растат

и с инстинкта див на самки

дращят, ще ни издерат...

 

... но над нас от небосвода

все тъй пада вечерта,

а в тунелите на Гьодел* -

идва бавно Есента...

 

5.10.2019                                    

*предполагаеми тунели във Времето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...