24 авг. 2012 г., 13:41

Вечер в село

538 0 0

Утихна дневната гълчава.

 Нахлупи селото калпак.

 И както само лете става,

 потъна всичко в полумрак...

 Смълчаха се полята морни.

 И птиците сега мълчат...

 Въздъхна вятърът над ниви орни.

 Звездите още са на път.

 


Среброто и мъглата бяла

 прегърнаха за миг света...

 Зад цветовете избледнели

 надникна плахо вечерта.

 Показа се на хоризонта

 и виторогата луна,

 разтвори тя небесни порти

 с очи на влюбена жена...

 


Замигаха във далнината,

 тук-там и селските стъкла...

Залàха псета в тъмнината...

 Проточи се и песента...

 Очакването дойде с радост

 и ме понесе на крила!

 Почувствах аз дъха на младост

 и порива на любовта!

 


Изчезна тежестта в краката,

 умората във моя кръст,

 усмихнах се на тъмнината!

 Съдбата сложи своя пръст!

 И тръгнах аз след младостта си

 на лов за първата любов...

 Затърсих оди във ума си...

 Потресен бях от този зов!

 1952г.Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...