Утихна дневната гълчава.

 Нахлупи селото калпак.

 И както само лете става,

 потъна всичко в полумрак...

 Смълчаха се полята морни.

 И птиците сега мълчат...

 Въздъхна вятърът над ниви орни.

 Звездите още са на път.

Среброто и мъглата бяла

 прегърнаха за миг света...

 Зад цветовете избледнели

 надникна плахо вечерта.

 Показа се на хоризонта

 и виторогата луна,

 разтвори тя небесни порти

 с очи на влюбена жена...

Замигаха във далнината,

 тук-там и селските стъкла...

Залàха псета в тъмнината...

 Проточи се и песента...

 Очакването дойде с радост

 и ме понесе на крила!

 Почувствах аз дъха на младост

 и порива на любовта!

Изчезна тежестта в краката,

 умората във моя кръст,

 усмихнах се на тъмнината!

 Съдбата сложи своя пръст!

 И тръгнах аз след младостта си

 на лов за първата любов...

 Затърсих оди във ума си...

 Потресен бях от този зов!

 1952г.Драгойново