Aug 24, 2012, 1:41 PM

Вечер в село

  Poetry » Love
535 0 0

Утихна дневната гълчава.

 Нахлупи селото калпак.

 И както само лете става,

 потъна всичко в полумрак...

 Смълчаха се полята морни.

 И птиците сега мълчат...

 Въздъхна вятърът над ниви орни.

 Звездите още са на път.

 


Среброто и мъглата бяла

 прегърнаха за миг света...

 Зад цветовете избледнели

 надникна плахо вечерта.

 Показа се на хоризонта

 и виторогата луна,

 разтвори тя небесни порти

 с очи на влюбена жена...

 


Замигаха във далнината,

 тук-там и селските стъкла...

Залàха псета в тъмнината...

 Проточи се и песента...

 Очакването дойде с радост

 и ме понесе на крила!

 Почувствах аз дъха на младост

 и порива на любовта!

 


Изчезна тежестта в краката,

 умората във моя кръст,

 усмихнах се на тъмнината!

 Съдбата сложи своя пръст!

 И тръгнах аз след младостта си

 на лов за първата любов...

 Затърсих оди във ума си...

 Потресен бях от този зов!

 1952г.Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...