Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни.
И птиците сега мълчат...
Въздъхна вятърът над ниви орни.
Звездите още са на път.
Среброто и мъглата бяла
прегърнаха за миг света...
Зад цветовете избледнели
надникна плахо вечерта.
Показа се на хоризонта
и виторогата луна,
разтвори тя небесни порти
с очи на влюбена жена...
Замигаха във далнината,
тук-там и селските стъкла...
Залàха псета в тъмнината...
Проточи се и песента...
Очакването дойде с радост
и ме понесе на крила!
Почувствах аз дъха на младост
и порива на любовта!
Изчезна тежестта в краката,
умората във моя кръст,
усмихнах се на тъмнината!
Съдбата сложи своя пръст!
И тръгнах аз след младостта си
на лов за първата любов...
Затърсих оди във ума си...
Потресен бях от този зов!
1952г.Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени