24.08.2012 г., 13:41 ч.

Вечер в село 

  Поезия » Любовна
413 0 0

Утихна дневната гълчава.

 Нахлупи селото калпак.

 И както само лете става,

 потъна всичко в полумрак...

 Смълчаха се полята морни.

 И птиците сега мълчат...

 Въздъхна вятърът над ниви орни.

 Звездите още са на път.

 


Среброто и мъглата бяла

 прегърнаха за миг света...

 Зад цветовете избледнели

 надникна плахо вечерта.

 Показа се на хоризонта

 и виторогата луна,

 разтвори тя небесни порти

 с очи на влюбена жена...

 


Замигаха във далнината,

 тук-там и селските стъкла...

Залàха псета в тъмнината...

 Проточи се и песента...

 Очакването дойде с радост

 и ме понесе на крила!

 Почувствах аз дъха на младост

 и порива на любовта!

 


Изчезна тежестта в краката,

 умората във моя кръст,

 усмихнах се на тъмнината!

 Съдбата сложи своя пръст!

 И тръгнах аз след младостта си

 на лов за първата любов...

 Затърсих оди във ума си...

 Потресен бях от този зов!

 1952г.Драгойново

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??