20 мар. 2016 г., 20:22

Вечерен звън

1.6K 0 4

ВЕЧЕРЕН ЗВЪН

 

Вечерен звън, вълшебен звън,

а всичко живо е заспало.

Китарата звъни отвън -

напомня нещо отлетяло.

 

С китара свири някой вън,

припомня славната година,

бе майска нощ и този звън.....

но вече младостта отмина.

 

И пак е май и този звън -

слушам  в полусън унесена,

дали наяве или на сън

в магията му съм пренесена.

 

Вечерен звън, вълшебен звън,

за мене вече само сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анка, нежен и красив стих си създала. Желая ти още много години вдъхновение и радост!
  • Анка, нежен и красив стих си създала. Желая ти още много години вдъхновение и радост!
  • Щом сърцето все още дочува този прекрасен звън, значи нищо не е отминало и всеки сън може да се превърне в реалност! Поздравявам те, Анка!
  • Нищо, нищо не е отлетяло и отминало! Пиши поддържай духът си!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...