6 февр. 2014 г., 17:59

Вечерно 

  Поэзия » Другая
669 0 9

Вечерта се съблича по стихове
и със гребен от рими се сресва.
Сто движения – лъскави мигове

равномерно в косите си вчесва.

 

Бледен лъч от луната открадва

и завързва на рехава плитка.

Облак палав се тихо прокрадва

и напръсква в съня маргаритка.

 

Вечерта е готова. И чака.

Сякаш само за Него копнее.

Ето идва Поетът. И сяда.

Нови стихове пише за нея.

© Любка Славова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??