Вечерта се съблича по стихове
и със гребен от рими се сресва.
Сто движения – лъскави мигове
равномерно в косите си вчесва.
Бледен лъч от луната открадва
и завързва на рехава плитка.
Облак палав се тихо прокрадва
и напръсква в съня маргаритка.
Вечерта е готова. И чака.
Сякаш само за Него копнее.
Ето идва Поетът. И сяда.
Нови стихове пише за нея.
© Любка Славова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
