Пъхни ме в свойта пазва -
облак нагледно буреносен, -
няма да ти стана язва,
а плач в мъглата съдбоносен.
Сетне изпий солената вода,
понеже като сладка не горчи,
и виж прекроената земя,
осмислена с твоите мечти.
После ме пусни да си отида.
Да хвръкна като волна птица,
че да остана би било обида -
с мен не би била като светица. ...