Вечерно
689
0
0
Пъхни ме в свойта пазва -
облак нагледно буреносен, -
няма да ти стана язва,
а плач в мъглата съдбоносен.
Сетне изпий солената вода,
понеже като сладка не горчи,
и виж прекроената земя,
осмислена с твоите мечти.
После ме пусни да си отида.
Да хвръкна като волна птица,
че да остана би било обида -
с мен не би била като светица.
И лек отпосле не търси.
В спомена за мен ще го откриеш,
в моите измъчени следи,
в които пак гнездо ще свиеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислав Тиков Всички права запазени
