15 июн. 2021 г., 22:50

Вече́рно море

520 0 3

 

Вече́рно море...

 

Най – синьо е морето вечер

полюшвано от палав бриз

със самочувствие за Вечност

във Божията летопис...

 

Най – синьо е морето вечер,

когато гларусни крила

тревожно носят отдалече

над него синкава мъгла...

 

Най – синьо е морето вечер

и по трептящата му гръд

пренасяш своята човешка,

неясно замечтана скръб,

 

защото си разбрал, че вечер

когато сенките растат

е времето разделно вече

дошло за тръгване и път...

 

И там, където се докосва

небето в морските вълни,

не свършва твоят път, а почва,

но кой да каже: “ Останѝ!..”

 

Едно време в морето

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...