Вече́рно море
Вече́рно море...
Най – синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във Божията летопис...
Най – синьо е морето вечер,
когато гларусни крила
тревожно носят отдалече
над него синкава мъгла...
Най – синьо е морето вечер
и по трептящата му гръд
пренасяш своята човешка,
неясно замечтана скръб,
защото си разбрал, че вечер
когато сенките растат
е времето разделно вече
дошло за тръгване и път...
И там, където се докосва
небето в морските вълни,
не свършва твоят път, а почва,
но кой да каже: “ Останѝ!..”
Едно време в морето
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
