30 янв. 2009 г., 23:27

Вечерно причастие

1.1K 0 3
Всеки ден
прося.
Ден след ден
аз кръста
си нося.

В този житейски
студ,
в тази вълча
общност...
Как да се обичаме?
И как да се стоплим?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коки-Чат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно си прав...интересни въпроси...нищо, че си на 11...Поздрави!
  • Спри да просиш от общността
    Явно вече знаеш,че така нещата не стават.
    Това,което търсиш аз лично го намирам в работата...щом създам нещо започвам да се чувствам на място и "се стоплям".
    Не се сгушвай в другите - те са си студени... просто се движи
  • де да знам
    какво ме питаш глупости

    ти май си най- младият член на сайта
    и още отсега помъкна кръстове ...

    абе - пиши
    ще те четем

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...