30 янв. 2009 г., 23:27

Вечерно причастие

1.1K 0 3
Всеки ден
прося.
Ден след ден
аз кръста
си нося.

В този житейски
студ,
в тази вълча
общност...
Как да се обичаме?
И как да се стоплим?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коки-Чат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно си прав...интересни въпроси...нищо, че си на 11...Поздрави!
  • Спри да просиш от общността
    Явно вече знаеш,че така нещата не стават.
    Това,което търсиш аз лично го намирам в работата...щом създам нещо започвам да се чувствам на място и "се стоплям".
    Не се сгушвай в другите - те са си студени... просто се движи
  • де да знам
    какво ме питаш глупости

    ти май си най- младият член на сайта
    и още отсега помъкна кръстове ...

    абе - пиши
    ще те четем

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...