30.01.2009 г., 23:27

Вечерно причастие

1.1K 0 3
Всеки ден
прося.
Ден след ден
аз кръста
си нося.

В този житейски
студ,
в тази вълча
общност...
Как да се обичаме?
И как да се стоплим?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коки-Чат Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно си прав...интересни въпроси...нищо, че си на 11...Поздрави!
  • Спри да просиш от общността
    Явно вече знаеш,че така нещата не стават.
    Това,което търсиш аз лично го намирам в работата...щом създам нещо започвам да се чувствам на място и "се стоплям".
    Не се сгушвай в другите - те са си студени... просто се движи
  • де да знам
    какво ме питаш глупости

    ти май си най- младият член на сайта
    и още отсега помъкна кръстове ...

    абе - пиши
    ще те четем

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...